Le baiser des couleurs Целувката на цветовете

Антетката на този пост не е опит да потъвам в сантименталност, просто така се чувствам винаги, когато се вгледам в тюркоазената изисканост на фини материи или в отблясъците на прозрачни мъниста.  Има цветове, които сами по себе си не ти позволяват да вложиш нещо по-различно от романтика, когато се докоснеш до тях. Независимо дали става въпрос за дреха, аксесоар, картина или пейзаж.....или просто МОРЕ.

По тази причина това колие ми е много скъпо. Замисълът беше съвсем различен и гравитираше около най-едрия елемент в съчетание с метална верижка. Но по този начин не усещах комфорта от наситеността на синия цвят. Нямаше излъчване. Нищо не ми говореше. Беше просто медальон. Понякога металът охлажда заряда на идеята, а в този случай се получи точно така. След това асоциацията ми с вълните ме насочи към свободно сплетените текстилни корди, а усещането ми за лято към мъниста с меден нюанс.

Това е може би единственото колие, чиито цветове ми действат странно динамично.   Като вълшебния пръстен на Арабела. Когато  го носиш можеш да правиш чудеса.

Ce qui aide les vêtements de parler Това, което помага на дрехите да говорят

Имало едно време.....................тогава възприемах брошките почти като безвкусица. Но не защото съм отричала стойността им като аксесоар, а защото не ги забелязвах, не ги усещах като послание и като.......черешка. Може би асоциацията ми със значка ги правеше досадни и безформени, а може би просто нищо не съм разбирала....Най-вероятно е последното :) 
И така....докато от една витрина не ме извика най-протягащата се котка на света. За моментното състояние на бюджета ми можеше да се каже, че беше злоупотреба да реша да я купя и и и подминах. Но тя не ме подмина. Разбира се, че на другия ден се върнах и......злоупотребих. Бях си внушила, че това е най-подходящото нещо, което да прави компания на колана или джоба на дънките ми. Ей така - да се обажда от там от време на време. Нося я рядко, но винаги с особено грижовно отношение.........А и котките обичам.

После дойде времето на блоговете. За мен де. Аз реагирам със закъснение на някои иновации. Първо не зная за тях, после научавам, но се правя, че не ги забелязвам и най-накрая решавам, че нещото може да бъде полезно. И тогава едно скъпо морско очарование ме въведе в блог откритията. Там наистина е царство на идеите. Особено, когато искаш да почерпиш вдъхновение. И поиска брошка. Ей така от нищото. Брошка.

От нищото, защото тя е човек с изключително изчистен и "директен" стил на поведение и съответно на обличане. Никога не бях очаквала да пожелае някакъв декоративен акцент.  Но тъй като всичко се променя, тя също спази това правило. Смяна на имиджа ;) . Не на стила.
Реших, че на същия стил, но с ново амплоа, ще подхожда брошка, която се заиграва с новото по-фино излъчване в рамките на опростените линии. Получиха се тези две флорални закачки.
Папионката като идея е предизвикателтво за нея. Сигурна съм ;). Тя е моята интерпритация на скритата й склонност към експерименти.  С нетърпение очаквам да видя как ще я намести. Значи.....тема с продължение!

...............................

Тази тук винаги влиза в ролята да придържа текстилен колан и по тази причина не ми омръзва. Рядко се виждаме...но знам, че е там.


А това е най-спешната брошка, която съм правила. Стои доста приветливо на ревера на сивото ми палто.

И така....На този етап мога да кажа, че с брошките се разбираме. Обикновено общуваме чрез шал, вратовръзка и висока яка. Препоръчително ги държа далеч от всякакви други аксесоари, защото те са наистина черешка. Един единствен и самодостатъчен акорд на излъчването и могат да разказват без да ги притесняват други украшения.

les petites coquettes

 

. . . . . . . . . .

Аспекти

Тази романтика е за специален човек. Всъщност напоследък забелязвам, че когато правя нещо за някого, интерпретирам материалите по съвсем различен начин. Това е наистина приятно за наблюдение, защото мисълта за даден човек вибрира така, че формите напомнят неговото излъчване. Така е дори с предварително готовите аксесоари/било то фабрични или не/. Човек избира какво да си купи според характера и настроението си. От витрините го "викат" цветове и форми, в които обикновено се оглежда темпераментът му. Мога да сравня това с процеса по създаване на песен - за да бъде изпълнена от определен човек.

Наниз от мисли, време и мъниста

Понякога се отдавам на мислите си, сглобявайки дребни елементи, което би коствало доста нерви, ако посегнеш неспокоен към инструментите. Нося тези колиета като допълнение към основа от множество тънки метални верижки.

 

Малките акценти винаги ми носят настроение. А понякога едно единствено мънисто, може изцяло да промени концепцията ми за вече запланувана конструкция на някакво бижу.

Преподреждане без презареждане

 любимите ми червени мъниста са обслужвали старо колие, експериментална гривна и са били част от планове за обици. Имат си история.В крайна сметка, прецених, че са най-подходящи за гривна.

Тази гривна беше вдъхновена от нежеланието ми да се лишавам от на пръв поглед неприложими или ненужни материали.

тази се появи по подобна причина, след дълго търсене на металната лента, която бях скрила дори от себе си, след като развалих безумното й производствено съчетание с блуза.

тези са ясни - мъниста от стари колиета, прозрачна корда или метална верижка....и подхдящи клещи, разбира се там, където се налага :)