Антетката на този пост не е опит да потъвам в сантименталност, просто така се чувствам винаги, когато се вгледам в тюркоазената изисканост на фини материи или в отблясъците на прозрачни мъниста. Има цветове, които сами по себе си не ти позволяват да вложиш нещо по-различно от романтика, когато се докоснеш до тях. Независимо дали става въпрос за дреха, аксесоар, картина или пейзаж.....или просто МОРЕ.
По тази причина това колие ми е много скъпо. Замисълът беше съвсем различен и гравитираше около най-едрия елемент в съчетание с метална верижка. Но по този начин не усещах комфорта от наситеността на синия цвят. Нямаше излъчване. Нищо не ми говореше. Беше просто медальон. Понякога металът охлажда заряда на идеята, а в този случай се получи точно така. След това асоциацията ми с вълните ме насочи към свободно сплетените текстилни корди, а усещането ми за лято към мъниста с меден нюанс.
Great!<3
ОтговорИзтриване