Ce qui aide les vêtements de parler Това, което помага на дрехите да говорят

Имало едно време.....................тогава възприемах брошките почти като безвкусица. Но не защото съм отричала стойността им като аксесоар, а защото не ги забелязвах, не ги усещах като послание и като.......черешка. Може би асоциацията ми със значка ги правеше досадни и безформени, а може би просто нищо не съм разбирала....Най-вероятно е последното :) 
И така....докато от една витрина не ме извика най-протягащата се котка на света. За моментното състояние на бюджета ми можеше да се каже, че беше злоупотреба да реша да я купя и и и подминах. Но тя не ме подмина. Разбира се, че на другия ден се върнах и......злоупотребих. Бях си внушила, че това е най-подходящото нещо, което да прави компания на колана или джоба на дънките ми. Ей така - да се обажда от там от време на време. Нося я рядко, но винаги с особено грижовно отношение.........А и котките обичам.

После дойде времето на блоговете. За мен де. Аз реагирам със закъснение на някои иновации. Първо не зная за тях, после научавам, но се правя, че не ги забелязвам и най-накрая решавам, че нещото може да бъде полезно. И тогава едно скъпо морско очарование ме въведе в блог откритията. Там наистина е царство на идеите. Особено, когато искаш да почерпиш вдъхновение. И поиска брошка. Ей така от нищото. Брошка.

От нищото, защото тя е човек с изключително изчистен и "директен" стил на поведение и съответно на обличане. Никога не бях очаквала да пожелае някакъв декоративен акцент.  Но тъй като всичко се променя, тя също спази това правило. Смяна на имиджа ;) . Не на стила.
Реших, че на същия стил, но с ново амплоа, ще подхожда брошка, която се заиграва с новото по-фино излъчване в рамките на опростените линии. Получиха се тези две флорални закачки.
Папионката като идея е предизвикателтво за нея. Сигурна съм ;). Тя е моята интерпритация на скритата й склонност към експерименти.  С нетърпение очаквам да видя как ще я намести. Значи.....тема с продължение!

...............................

Тази тук винаги влиза в ролята да придържа текстилен колан и по тази причина не ми омръзва. Рядко се виждаме...но знам, че е там.


А това е най-спешната брошка, която съм правила. Стои доста приветливо на ревера на сивото ми палто.

И така....На този етап мога да кажа, че с брошките се разбираме. Обикновено общуваме чрез шал, вратовръзка и висока яка. Препоръчително ги държа далеч от всякакви други аксесоари, защото те са наистина черешка. Един единствен и самодостатъчен акорд на излъчването и могат да разказват без да ги притесняват други украшения.